Десегрегация

ГЕНЕЗИС НА ПРОБЛЕМА

Расова сегрегация
Според Закона за защита срещу дискриминация от 2004 г. издаването на акт, извършването на действие или бездействие, което води до принудително разделяне, обособяване или отделяне на лице на основата на неговата раса, етническа принадлежност или цвят на кожата е Расова сегрегация. Една от формите на расова дискриминация е изолирането на расови групи в крайните квартали на населени места, с цел заселване.   Училищата в сегрегираните ромски квартали се установиха в резултат от районирането на образователната система, което прави свободният избор на училище невъзможен или най-малкото труден, особено за хора изолирани от системата.  

Освен това, сегрегираните училища в ромските квартали се създадоха като училища за ученици „с нисък бит и култура”, чиято главна цел е „първоначалната грамотност и усвояването на трудови навици и умения”. Учителите и възпитателите в сегрегираните училища в ромските квартали и в интернатите по времето на тоталитарния режим получаваха допълнително възнагражение за работа с трудни деца. Въпреки това, в тях делът на „нередовните” учители, т. е. на тези без необходимото образование и квалификация, бе драстично по-висок от този в останалите училища. След началото на демократичните промени от 1989 г. всички проблеми на сегрегираните ромски училища останаха, а някои от тях се задълбочиха. Допълнителното заплащане за учителите отпадна и това автоматично допълнително снижи качеството на преподаването и възможностите за набиране на квалифициран педагогически персонал.

В средата на 90-те години бяха отменени специалните образователни програми за някои от ромските училища, но неофициално тази практика продължава да съществува. Според данни от изследване на Институт „Отворено Общество”, София 5 % от учениците в тези училища имат „далечен шанс” да завършат средно образование, не е чудно ученик от четвърти клас, да не може да чете и пише, само 0, 3 % от ромските ученици имат интерес към националните изпити за приемане в елитни училища след завършване на седми и осми клас. Конституциата на Република България дава право на всички български граждани на равен старт в образованието, със сигурност обаче не всички финишират. Някъде по средата, а не рядко и в самото й начало, цели групи просто напускат пистата. И това са предимно представителите на ромското малцинство. В следствие на това в сферата на средното образование, ставаме свидетели на следния порочен кръг: липсата на добро образование води до маргинализация и безработица, които от своя страна обричат в дългосрочна перспектива на бедност и още по-голяма маргинализация.

- Възможно ли е този порочен кръг да бъде разчупен и по какъв начин да стане това?
-   Да, чрез Десегрегация.
- Какво означава десегрегация на ромското образование?
-   Процес на осигуряване на условия за свободен достъп до качествено образование на ромските деца в интегрирана училищна среда.
- Кога стартира десегрегацията на ромското образование в Европа?
-   Пилотния проект, ръководен от Сдружение „Организация Дром”, започна през м. Септември 2000 г. в гр. Видин.
- Защо имаме нужда от този процес?
-   Този процес е необходим, защото това е пътят за увеличаване на човешкия капитал, а именно да образоваме общество без расови предразсъдъци, давайки равни възможности на всички, независимо от етническия произход.
- В чия полза е процесът?
-   Цялото общество се облагодетелства от този процес. Предоставянето на свободен достъп на ромските деца е инвестиция в дългосрочен просперитет.

Десегрегацията на ромското образование е в основата на Декадата на ромското включване (2005-2015). Това е решаваща стъпка за социално-икономическото включване на деца и родители в гражданското общество. Широкото разпространение на десегрегацията и премахването на всички сегрегирани училища е задължително. Целевата политика и финансирането на дейности по десеграгацията трябва да се повишават постоянно.

- Видинския модел на десегрегация осигурява ежедневен превоз, безплатни учебници за деца от беден произход, предлага допълнителни часове за наваксване, осигурява мултикултурно обучение за учители, предлага наставници за връзка между родители и учителите, и организира разнообразие от извънкласни училищни проектни дейности с цел интегриране на децата и родителите в училищна и извънучилищна среда