28 януари 2022 г.

Интервю с Бернар Рорке, редактор в Европейски център за правата на ромите в Будапеща относно ролята на „Организация Дром“ в процеса на образователна десегрегация в Централна и Източна Европа

Бернар Рорке е роден в Дъблин и живее в Будапеща. Дипломирал се е в магистърска програма по политика и социология в Колежа Бирбек на Лондонския университет, а след това завършва докторантура в Уестминистърския университет към Центъра за изследване на демокрацията. Работи по ромските въпроси във Фондация „Отворено общество“ – Будапеща между 1998г. и 2013г. В момента работи към Европейския център за правата на ромите, а също така преподава „Ромски права“ в Централно-европейския университет в Будапеща.

Кога и как се запознахте с Организация Дром и Донка Панайотова, какво ви направи първо впечатление?

Изминаха повече от двадесет години, откакто се запознах с Донка и нейните колеги от Организация Дром. Спомням си, че това, което ме впечатли, беше професионализмът и ангажираността на екипа на организацията. Що се отнася до Донка, бях поразен от нейната решителност и визия, от харизмата и способността й да ръководи, както и от способността й да осъществи промяна по въпрос, който винаги е бил близък до сърцето ми - десегрегацията на училищата.

Вие през 2000 г. бяхте заместник-директор на Програмата за ромско участие към Институт „Отворено общество“ – Европа в Будапеща. Предложението за проект за образователна десегрегация на Организация Дром не беше ли малко встрани от фокуса на системата „Отворено общество“ по това време?

Програмата за ромско участие и Европейския център за правата на ромите в Будапеща се стремяха да съчетаят стратегически съдебни дела с мобилизация в общността, за да оспорят из основи това, което считахме за институционална непристойност на расовата сегрегация; искахме да нарушим мълчанието около скандалната и системна дискриминация, която лишаваше ромските ученици от основното им право на образование. Проектното предложение на Организация Дром съчетаваше идеалите на движението за граждански права с вниманието към практическите детайли, за да се създаде "действително съществуващ модел на десегрегация", и създаде предпоставки за по-широка мобилизация по въпроса.

Това бележи чудесно отклонение от типичните проекти, свързани с образованието на ромите, при които се изразходват огромни средства за постепенно, поетапно, "стъпка по стъпка по стъпка по стъпка..." подобряване на условията и резултатите в рамките на сегрегирани системи - подходи, които нито променят, нито оспорват това, което сега със закъснение се признава от Европейския съюз като институционална дискриминация. 

Като член на ръководството на финансираща институция и като експерт, смятате ли, че проектът за образователна десегрегация на организацията "Дром" е твърде амбициозен?

Със сигурност не бих се нарекъл експерт в края на 90-те години на миналия век; а двадесет и пет години по-късно все още съм алергичен към идеята, че съм някакъв експерт! Планът за десегрегация на Организация Дром наистина беше амбициозен, той промени дневния ред и постави правата на детето на първо място, промени разговора за достъпа на ромите до образование, промени това, което минава за "здрав разум", и разтърси системата, като разкри това, което дотогава се приемаше за нормално - расовата сегрегация. Именно това беше вдъхновяващото в проекта на Организация Дром, който в рамките на няколко години стана известен в цяла Европа като "видинския модел". 

Посещавали сте Видин няколко пъти, както и други проекти за десегрегация. Има ли нещо, което Ви е направило силно впечатление и което няма да забравите?

Това, което няма да забравя, е чувството на въодушевление, когато пътуваш с един жълт автобус от махалата до училището и виждаш двора на училището, пълен с изпълнени с желание ученици - роми и нероми - които играят заедно и са готови да учат заедно. Знаейки колко много подготовка е била необходима; колко застъпничество, убеждаване и усилия е вложил директорът на Програмата за ромско участие Румян Русинов; и колко упорита работа са положили Донка и екипът на Организация Дром с властите, учителите и родителите, за да стане това възможно - да видя реалността в началото на един обикновен учебен ден ми даде мимолетен поглед към това как може да изглежда една Европа отвъд расизма.   

Как реагира ръководството на Институт „Отворено общество“ в Будапеща и Ню Йорк на този проект?

Ръководството на Институт „Отворено общество“ в Ню Йорк беше решаващият фактор, благодарение на който проектът получи подкрепа. Деби Хардинг, вицепрезидентът на Институт „Отворено общество“ - Ню Йорк, се беше ангажирала със сърце и душа да подкрепи проекта на Организация Дром, както и по-широките усилия за десегрегация в Централна и Източна Европа. Джордж Сорос и президентът на Институт „Отворено общество“ – Ню-Йорк Арие Найер бяха изключително важни съюзници и наистина десегрегацията на училищата се превърна в един от ключовите приоритети на Десетилетието на ромското включване 2005-2015 г.

Имало ли е образователни проекти на "Отворено общество", реализирани до този момент, които са били в противоречие с десегрегацията?

По дефиниция Институт „Отворено общество“ беше плуралистично предприятие, състоящо се от разнообразна мрежа от организации, фондации, програми и специални инициативи, обединени от свободно дефиниран, но твърд ангажимент към справедливостта, демократичното управление и правата на човека, както и от мисията да подпомагат изграждането на приобщаващи и жизнени демокрации. Затова, разбира се, съществуваха различни и често противоречиви схващания за това какво представлява общественото благо.

В цяла Европа именно ИОО пое инициативата да настоява, че ромите сами могат да се еманципират и че те трябва да играят водеща роля в разработването, изпълнението и мониторинга на политическите интервенции, които оказват влияние върху техния живот. Така ръководството на ИОО подкрепи първата мобилизация, водена от роми и базирана на общността, за десегрегация на училищата, първата интервенция, която постави правата на ромите на първо място. Както всяка първа стъпка, която е задълбочена, полезна и еманципаторска, тя със сигурност ще разбуни духовете, ще разтревожи силните на деня и ще накара онези, които са заинтересовани от запазване на обичайните практики да чувстват интересите си застрашени.

Сред експертите, донорите и различните заинтересовани страни от гражданското общество имаше противници на десегрегацията, които твърдяха, че сме твърде радикални и твърде неопитни, за да разберем сложността на образованието. Те окарикатуряваха модела за десегрегация на Организация Дром като го свеждаха до просто превозване на децата с автобуси от началната до крайната точка и лично ни определиха като екстремисти. 

В рамките на ИОО беше постигнато съгласие, че всички образователни програми, свързани с ромите, ще се ръководят от ангажимента за десегрегация на училищата и насърчаване на равния достъп на ромите до качествено интегрирано образование. В бъдеще нямаше да се финансират проекти, работещи в сегрегирани училища, които поддържат отделно и завинаги неравностойно образование за ромските деца.

До средата на първото десетилетие на този век проблемите на ромите и десегрегацията заемаха сравнително високо място в дневния ред на европейските институции. Нашето впечатление обаче е, че през второто десетилетие в това отношение беше направена крачка назад. От европейските институции започнаха да идват сигнали, които могат да се перифразират като "Даваме им милиарди за интеграция, но нищо не се случва". Имате ли някакъв коментар и обяснение?

Второто десетилетие на този век започна със стартирането на Рамката на ЕС за национални стратегии за интеграция до 2020 г., а Европейската комисия, въпреки натоварената политическа програма, движена от криза след криза, все пак удържа на думата си и не изгуби никакво време, като стартира нова "Стратегическа рамка на ЕС за ромите за равенство, приобщаване и участие за периода 2020-2030 г.".  Прекратяването на училищната сегрегация беше приоритет и в двете рамки.

От времето, когато фалшивите либерали предупреждаваха нас и други ромски активисти да не бъдем прекалено "конфронтационни" и дори да не използваме думата "десегрегация", искането за прекратяване на расовата сегрегация на ромските ученици в училищата вече е част от основния дневен ред на европейската политика; заема видно място във всяко съобщение на Европейската комисия и е отстоявано многократно пред Европейския съд по правата на човека; и е предмет на наказателна процедира на ЕС за текущи нарушения срещу три държави-членки (Унгария, Чешката република и Словашката република).

Така че не съм толкова склонен да обвинявам европейските институции, а по-скоро държавите-членки, които продължават да потискат своите ромски граждани; националните правителства трябва да се активизират и някои лидери трябва да се държат не толкова като расистки бандити, колкото като демократи, тъй като те са отговорни най-вече за правата и благосъстоянието на всички свои граждани и на другите, които пребивават в техните граници. Не ми е известно да има сигнали от Брюксел за умора от "пропилените милиарди" за приобщаване на ромите.

Това, което видях от гледна точка на политическата реторика от страна на Комисията, е ясното признание, че трябва да се води ефективна борба с антиромския расизъм и че институционалната дискриминация продължава да бъде пречка за приобщаването на ромите в целия Съюз. Що се отнася до действията, налице е недоволство от злоупотребата с фондовете на ЕС от страна на държавните органи, а неотдавна ЕС обяви покани за представяне на предложения, които ще предоставят пряко финансиране на организациите на гражданското общество за защита на демокрацията, борба с расизма и дискриминацията.  

Знаем, че през последното десетилетие времената за либералните кръгове, особено в Унгария, бяха трудни. Вярвате ли, че ситуацията може да се подобри?

В Унгария, без сериозни пречки от страна на Европейския съюз, от 2010 г. насам управляващата партия Фидес атакува свободата на печата и академичните свободи; води кампании на омраза срещу малцинствата, бежанците и мигрантите; тормози групи на гражданското общество и университети; демонизира легитимните си опоненти като предатели и врагове на нацията. През последното десетилетие станахме свидетели на стремглаво слизане от консолидирана демокрация към някакъв вид авторитарен хибрид; нещо, което някои критици наричат мафиотска държава, управлявана от клептократична клика и подкрепяна от приятелски и семеен кръг от олигарси.

Нещата могат да се подобрят и трябва да се подобрят. Добрата новина е, че крайно десните нативисти (националисти) и така наречените популисти губят позиции. Неотдавна станахме свидетели на изборни победи на леви прогресивни партии в Южна Америка - в Чили и Хондурас, а по-близо до дома леви партии в Норвегия, Португалия и Германия спечелиха изборите през последните месеци. Опозиционната коалиция в Унгария изглежда по-надеждна от всякога. Така че винаги има надежда, но засега нелибералното и корумпирано управление в Унгария е предупреждение за това как изглежда завладяването на държавата и напомняне, че демокрациите трябва да се защитават.    

Смятате ли, че Европейският съюз и международната общност имат капацитета и волята да проведат положителни политики по въпроса за ромите в близко бъдеще?

Както казах по-рано, има граници на това, което Европейският съюз и международната общност могат да направят - разбира се, бих искал те да разширят тези граници - бих искал да видя, че започват да обвързват финансирането на държавите със спазването на върховенството на закона и недискриминирането ромите и другите расови малцинства. Бих искала Комисията да стане по-твърд "пазител на договорите", когато става въпрос за член 2 и за държави членки като България, Унгария, Румъния и Словакия, които не успяват да поддържат ценности като "човешкото достойнство, свободата, демокрацията, равенството, върховенството на закона и зачитането на правата на човека, включително правата на лицата, принадлежащи към малцинства". Бих искал също така да видя, че Директивата за расовото равенство действително допринася за премахването на институционалния расизъм, с който се сблъскват ромите.

Но не може да се отмине основният факт, че на национално и местно равнище трябва да видим политическо лидерство и политическа воля за промяна. Не е тайна какво трябва да се направи, има купища препоръки за всички възможни области на политиката, свързани с приобщаването на ромите, не липсва финансиране от ЕС за "явни, но не изключителни" интервенции за справяне със социално-икономическото изключване на ромите. Не можем да чакаме политиките да си дойдат на мястото, трябва да преодолеем разликата между това, което е, и това, което трябва да бъде; трябва да продължим да се борим, защото расистите никога не трябва да побеждават; и винаги трябва да се надяваме и да се борим за по-добро бъдеще, особено в онези държави-членки на ЕС, където корупцията, расизмът и презрението към върховенството на закона разяждат всичко либерално и егалитарно в нашите демокрации.