22 април 2022 г.

Образът на ромите в българските медии – вчера, днес, утре

Савелина Данова, външен експерт

„Организация Дром“

Тази тема е била сравнително рядко обект на изследователски интерес, макар и да е интересна сама по себе си доколкото ромското малцинство е едно от двете големи етнически малцинства в страната и е важно какво е отношението на медиите към него. Още повече, че ромското малцинство е в определени аспекти свръхотразявано в българскоте медии, особено в сравнение със всички останали малцинствени групи.

Образът на ромите в българските медии през периода 1991г. – 2021г.

В първите месеци след политическата трансформация от 10 ноември 1989 г. в България се наблюдаваше турболентен политически дебат в който ромите бяха почти невидими и съвсем рядко споменавани в националните медии. Спорадични появявания се регистрират около първите демократични избори, проведени през юни 1990 г. в което ромите се отразяваха главно неутрално а на места дори и позитивно. В първите месеци след 10.11.1989 г. в полицейските сводки за престъпността не фигурира етническото профилиране на извършители на престъпления. („Лавина от кражби“, 13.03.1990, Труд).

Ромите започнаха да стават сравнително по-видими в медиите едва през 1991 г. Смяната на медийната призма към това малцинство не става постепенно а почти внезапно и без да има някакви отчетливи предизвикващи събития. Водещи национални ежедневници като „Дума“, „Труд“ и в последствие „24 часа“ и др. започнаха  да публикуват статии със заглавия като „Цигани крадци пребиват милиционер“ (Дума, 31.01.1991), „Заловени цигански крадци“ (Дума, 8.01.1991), „Мургава анексия“ (Труд, 21.01.1991) и др.

Няколко важни характеристики стават веднага очевидни в тези публикации. Първо, те се базират на информация давана от полицията. Липсваше журналистическо разследване, търсене на други източници. Медията се явяваше само като трансмисия на информацията от полицията. Второ, информацията не беше представена в съответствие с обичайните журналистически стандарти като например представяне на алтернативна гледна точка. Трето, ромите в тези публикации бяха представяни в преобладаващата част от случаите като извършители на криминални престъпления. Четвърто, публикациите обикновено реферираха многократно към етническата принадлежност на ромите внушавайки по този начин логическа връзка между етническата принадлежност и извършването на криминалния акт.  Тенденциозния подход и двойния стандарт в публикациите се илюстрираха от факта, че етническата принадлежност на предполагаеми извършителни на престъпления се споменават единствено, когато става дума за роми и не се прави в случаите с останалите малцинства, както и с представители на мнозинството.

Също така трябва да се отбележи, че внезапната промяна в началото на 1991 г. , която описваме, не беше дело само на отделен автор или инцидентна публикация а обхвана цялото медийно поле. Беше очевидно, че подходът към ромската тема едва ли е спонтанна медийна реакция на възникнала нова реалност. Публикацията в „Труд“ на журналистката Веселина Седларска „Голямото преструване“ е обобщаващ материал в който майсторски са вплетени целия спектър от предразсъдъци за ромите. Изобилните негативни стереотипи, съдържащи се в публикацията са като шаблон и са и до днес в публична циркулация. Като например: Циганите са криминален фактор, циганите проявяват агресия към етническите българи а публичните институции са безразлични към това,  циганите са демографска заплаха за етническите българи, циганите са привилегирована група, циганите източват системата за социално подпомагане, циганските родители са безотговорни към децата си, циганите не са заинтересовани от образованието, циганите са примитивни, между циганите и българите има културна и цивилизационна пропаст, циганите са проблем за българската държава („Голямото преструване.“ Труд, 4.03.1991)

С периоди на пикове и спадове, вече 30 години медийната реалност в България репродуцира този отличителен каталог от стереотипни и неверни представи за ромите. Няма да е преувеличено да се каже, че след 1991 г. враждебния дискурс към ромите в българските медии става ежедневна рутина.  Още повече, че този феномен се случва не в маргинални а във водещи медии, във вестници с най-голямо разпространение. Понякога се случва да има по 3-4 негативни статии в един брой на вестник.

В следващите години негативната медийна кампания към ромите ескалира. През 1994 г.,  според преобладаващата част от медиите, ромите не просто бяха описвани като чести извършители на престъпления, но и виновни за цялостния социално-икономически срив в страната. Отново В. Седларска формулира новото обвинение, че ромите и икономическите елити са равно отговорни за националната катастрофа. В материала „Как извърших национално предателство“ тя твърди :“ Мургави спекуланти изнесоха половината страна на дребно на югоизток ... червени бизнесмени изнесоха на едро другата половина на северозапад...“ (Как извърших национално предателство. Труд, 3.04.1994)

Все пак, материалът който най-видно се откроява и който най-красноречиво илюстрира описаната тенденция в медиите ромите да бъдат обвинявани за всички беди в страната е „Цигани опукаха България“. (24 часа, 10.09.1994). Материалът е отпечатан на цели 4 вестникарски страници, което е значителна печатна площ за статия по българските стандарти. Заглавието е с огромни букви, цветни, за да се отличават и привличат допълнително внимание. Статията, очевидно предназначена да стигне до максимален брой читатели е публикувана в съботния брой на вестника, когато тиражът достига до половин милион копия. Материалът в съдържателно отношение не блести с нещо особено, по-скоро е механична компилация от предишни статии, предназначени да илюстрират „циганската престъпност“. Не е спестена употребата на нито една от манипулативните техники като: умишлени преувеличения, добре подбрани и съчетани изрази, умело използване на бомбастичен, подстрекаващ, вулгарен и унизителен език за подсилване на посланието, употреба на деструктивни глаголи свързани с ромите (цигани опукаха), целенасочено усилване на негативния колективен имидж на ромите като хора склонни към престъпления и носещи колективна вина. Всички те в компилация създадоха могъщо послание, че „циганите и „циганизацията“ са най-голямата опасност за бъдещето на България като държава.

По-нататък ескалацията на антиромския дискурс не беше толкова в направление увеличаване на печатната площ а в преминаване от просто портретирането на ромите като престъпна група към провокиране на омраза на макрообществото към ромите и дори провокиране на насилие. Според експерта по малцинствена проблематика Антонина Желязкова, българските медии провокират не само омраза към ромите, но и прояви на насилие. (Антонина Желязкова: „Две трети от ромските деца не учат“, 24 часа, 22.2.1994). Друг поразително провокативен текст е материалът в „Труд“ („Долу ръцете от казаните с ракия“, 22.11.1995) в който директно се призовава към насилие към ромите. В редакционната статия се призовава: „На циганите, посегнали на казаните с ракия в Добричко ще е малко да им отрежат ръцете. Каква чудовищна наглост- да посегнеш на казана и ракията – едничката радост на народа“ .

В заключение можем да кажем, че тези тенденции в негативното отразяване на ромската тема в българските медии не са се променили съществено и са валидни повече или по-малко и до 2021 г. Разликата е във факта, че във второто десетилетие на този век медиите започнаха охотно да предоставят ефир и печатна площ за антиромската тема на значително по-голям брой и по „авторитетни“ говорители като : представители на изпълнителната власт на високо ниво, парламентаристи, профилирани в темата политици на национално и местно ниво, журналисти, социолози, политолози, наблюдатели, „демографи“, представители на неправителствения сектор и дори представители на различни научни звена. За период от тридесет години тези целенасочени действия неизбежно отровиха междуетническите отношения и вероятно ще са нужни десетилетия и доста усилия за да се върнат тези отношения до старите си нива от преди началото на прехода.

Каква е ситуацията днес по отношение на образа на ромите в медиите?

Още с падането на предишното правителство от власт през март 2021 г. се забеляза значителна промяна в подхода на медиите по ромската тема. Няма основание да се направи извода, че негативното отразяване на ромите в медиите бе заменено с позитивно или неутрално. По-скоро ромската тема почти отпадна от медийния дневен ред. Видимо намаляха информациите за „циганската престъпност“, присъствали преди това обилно в новинарските емисии и по страниците на вестниците. Тази тенденция в медийното отразяване се утвърди и продължи и с идването на настоящото правителство на власт през декември 2021 г. Нещо повече, в медийното пространство започнаха да се появяват информации и анализи за истинските извършители на престъпни дейности, които години наред медиите са приписвали на ромите. Такъв е примерът с изсичането на горите. В информация от 26 март 2022 г. се цитира доклад на Александър Дунчев, депутат от „Продължаваме промяната“: „Фирми Герб и ДПС са източили не по-малко от 20 млн. лева от 20 държавни горски стопанства за последните 3-4 месеца. Схемата е продължение на дългогодишна порочна практика с изсичането на българските гори, която продължава безнаказано и до днес. По предварителни изчисления щетите са за около 100 млн. лева годишно, като това не е цялостната картина на погрома на дървената мафия върху горите и природата ни. „ (Бивол, 26 март 2022 г.)

Отново подчертаваме, че все още не се забелязва тенденция за положително отразяване, за задълбочени и сериозни анализи по ромската тема, за търсене позициите на сериозни експерти, роми и нероми. Освен по ромските проблеми, за съжаление няма търсене на ромски експертни мнения в медийното пространство и по мейнстрийм проблеми. Не се забелязва и политика на привличане на роми журналисти в медийното пространство, каквато определено има и в трите водещи телевизии по отношение на турците, например. Но, поне прекъсването на политиката ромите да бъдат обвинявани в медиите за всички беди в българското общество заслужава да се отбележи и поощри.

Как виждаме ситуацията с ромите и медиите утре?

Наблюдавайки описаните тенденции а и с оглед на сложната обстановка, трудно е да предвидим, но поне можем да посочим желаното бъдеще. Роми журналисти, каквито има немалко, трябва да бъдат привличани активно във всички водещи медии. Задължително в БНТ и БНР. Те трябва да покриват всякакви теми, не само ромските. Ромските проблеми трябва да бъдат разглеждани, както и проблемите на всяка друга общност, без предразсъдъци, и двойни стандарти, експертно, сериозно и със загриженост. Образът на ромите в медиите трябва да е обективен и по възможност, без стереотипи. А като се имат предвид щетите, нанесени при прехода от политико-медийната среда върху междуетническите отношения, то е наложително всички тези действия да започнат час по-скоро. От всичко това ще имат полза не само ромите, но и цялото българско общество.