28 април 2022 г.

Какви са перспективите образователната десегрегация да стане държавна политика според заложените цели и мерки в държавните стратегии за периода 2021-2030?

Савелина Данова, външен експерт

Сдружение „Организация Дром“

В този текст ще бъдат разгледани възможните перспективи образователната десегрегация да стане държавна политика според заложените мерки и цели в съответните основополагащи държавни документи: Национална програма за развитие „България 2030“, Национална стратегия  на Република България за равенство, приобщаване и участие на ромите (2021-2030), както и Национален план за действие за периода 2022-2023 г. за изпълнение на Националната стратегия  на Република България за равенство, приобщаване и участие на ромите (2021-2030). Последните два документа са приети с Решение на Министерски съвет на Република България на 5 май 2022 г.

Национална програма за развитие „България 2030“

Националната програма за развитие БЪЛГАРИЯ 2030 е рамков стратегически документ от най-висок порядък в йерархията на националните програмни документи, детерминиращ визията и общите цели на политиките за развитие във всички сектори на държавното управление. В този документ ромското образование и десегрегацията не са пряко засегнати, но има предвидени мерки, които имат отношение към темата. В рамките на Приоритет 1 „Образование и умения“ като първа област на въздействие е посочено „Включване в образованието“. Основният акцент на бъдещата държавна политика пада върху обхвата на децата и учениците в системата на образованието, както и върху превенция на отпадането.

В документа се посочва: „Ще бъдат предприети мерки за осигуряване на основни образователни услуги в предучилищното, училищното и висшето образование; за обхващане, включване и превенция на отпадането и за осигуряване на равен достъп до предучилищно, училищно и висше образование чрез преодоляване на демографски, социалноикономически и културни бариери.“

Предвидена е и област на въздействие „Подкрепа за пълноценно участие в образователния процес“, която поне като идея малко повече се доближава до темата за образователната интеграция.  В рамките на тази област на въздействие документът предвижда :

„Ще бъдат предприети мерки за осигуряване на интегрирани и достъпни услуги за образование и грижи в ранна детска възраст, както и за приобщаване на деца, ученици и студенти (включително от уязвими групи, със специални образователни потребности и със затруднения при усвояване на учебното съдържание) за пълноценно участие в образователния процес и за взаимодействие с родителите и превръщането им в активни партньори.“

Като източници на финансиране за тези дейности са посочени европейски фондове, държавен и общински бюджет, но само по принцип и без уточняване на конкретни ангажименти, срокове и отговорници.

Това, което прави впечатление в този документ е, че въпреки, че е артикулирана необходимостта от политики за образователна интеграция, от мерки за взаимодействие с родителите и превръщането им в активни партньори (макар и ромите да не са посочени изрично), то основният акцент в стратегията за държавна политика все пак пада не върху десегрегацията, а върху обхващането и превенцията на отпадането. 

Национална стратегия на Република България за равенство, приобщаване и участие на ромите (2021-2030)

Национална стратегия на Република България за равенство, приобщаване и участие на ромите (2021-2030) е рамков документ, който задава насоките за изпълнение на политиките за социално-икономическо приобщаване и участие на ромите.

В Стратегията са заложени три хоризонтални цели в областта на равенството, приобщаването и участието и четири секторни цели в областта на образованието, здравеопазването, жилищните условия и заетостта. Обект на настоящият анализ е секторната цел „Образование“.  

Като оперативна цел в сферата на образованието в Стратегията се предвижда:

„Създаване на условия за осъществяване на качествено и приобщаващо образование, както и за образователна интеграция и интеркултурно образование за деца и ученици, в т.ч. за уязвими групи, включително роми“.

Както отбелязахме и за Националната Стратегия България 2030, така и в този документ като водещ приоритет в образованието на ромите се посочват дейности не за десегрегация а за обхвата и превенцията на отпадане от училище. В рамките на общите цели документът на първо място предвижда :

„Ефективен обхват, включване и реинтеграция на деца и ученици в задължителна предучилищна и училищна възраст от уязвими групи, включително роми.“

Макар и документа да не уточнява изрично, подразбира се, че учениците се предвижда да бъдат обхващани в сегрегирани училища.

Като втори приоритет се предвижда:

„Осигуряване на условия за осъществяване на приобщаващо образование и образователна интеграция на за деца и ученици от уязвими групи, включително роми.“

Освен на мерки за преодоляване на образователната сегрегация, наследена от времето на социализма, документа обръща внимание и на нововъзникналата образователна сегрегация в условията на прехода, като предвижда:

„Преодоляване на процесите на обособяване (т.н. сегрегация и вторична сегрегация) в детски градини и училища чрез образователни мерки за десегрегация.“

Трябва да се отбележи като положителен и факта, че са посочени и мерки за мотивационна работа с родителите:     

„Ефективно взаимодействие „образователна институция – семейство“ с фокус върху родители от уязвими групи, включително роми, за повишаване значимостта на образованието чрез промяна на нагласите.“

Веднага обаче прави впечатление, че за разлика от неправителствените проекти, създали модела за образователна десегрегация, където основната мотивационна работа с ромските родители се извършваше от уважавани в ромската общност фигури, в разглежданата Стратегия се предвижда мотивационната работа да се поеме от училищата. А досегашната практика е доказала, че този подход рядко е бил ефективен.  

Като отговорни институции в Стратегията се посочват: МОН, Центърът за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства (ЦОИДУЕМ), Министерството на труда и социалната политика (МТСП), общини. Като източниците на финансиране са посочени: държавен бюджет, общински бюджети, Структурни фондове на ЕС, Финансов механизъм на Европейското икономическо пространство (ФМ на ЕИП) 2014-2021, Норвежки финансов механизъм (НФМ) 2014-2021 и други донорски програми. В документа също така се посочва, че Стратегията е разработена на широка обществена основа и е обсъждана и консултирана в множество форуми, работни групи и др. Уточнява се, че са проведени широк кръг консултации с участието на: представители на министерства, областни администрации, местна власт, медиатори, областни експерти по етническите и интеграционните въпроси, учители, представители на академичната общност, ромски активисти, представители на граждански организации от цялата страна.

Мерките за постигане на целите са заложени в Плана за действие за изпълнение на Стратегията.

Национален план за действие за периода 2022-2023 г. за изпълнение на Националната стратегия  на Република България за равенство, приобщаване и участие на ромите (2021-2030).

В приоритет „Образование“ като дългосрочни цели за периода 2022-2030 г. обещаващо са посочени:

„Устойчивост на политиките за включване, трайно приобщаване и образователна интеграция в предучилищното и училищното образование на децата и учениците от уязвими групи, вкл. роми;

Устойчивост на политиките за образователна десегрегация и за превенция на вторична сегрегация;

Формиране и развиване на ефективни училищни общности с акцент върху системната работа с родителите;“

В краткосрочните цели за 2022-2023 г. обаче отново виждаме друга последователност на приоритетите. Отново на преден план са изведени дейности за обхвата и превенцията на отпадане от училище. Дейности, които при повече въображение би могло да се разпознаят като десегрегация са:

 „Реализиране на интегрирани дейности за образователна интеграц ия на деца и ученици от етническите общности в уязвимо положение чрез осигуряване на ефективен процес на обхват, включване и реинтеграция в образователната система.“

За реализиране на тези дейности са предвидени част от средствата от Конкурсни процедури в изпълнение на Програмата за дейността на ЦОИДУЕМ , общия размер на която възлиза на скромните 352 325 лв.

И в Плана за действие е обърнато внимание на проблема с нововъзникналата при прехода образователна сегрегация. Цел 4. предвижда :

„ Преодоляване на процесите на обособяване (т.н. сегрегация и вторична сегрегация) в детски градини и училища чрез образователни мерки за десегрегация.“

Средствата, заделени за реализация на дейности в това направление обаче са сравнително скромни – 500 хил. лв. , като основната тежест при изпълнението пада върху общините и ЦОИДУЕМ.

Цел 6 се фокусира върху  родителската мотивация като предвижда:

Ефективно взаимодействие „образователна институция – семейство“ с фокус върху родители от уязвими групи, включително роми, за повишаване значимостта на образованието чрез промяна на нагласите.“

Както бе споменато и при разгреждането на Национална стратегия на Република България за равенство, приобщаване и участие на ромите (2021-2030), и в Плана за действие се предвижда родителската мотивация да се осъществи главно от училищата. Средствата, предвидени за реализация на тази мярка са повече от скромни – това са друга част от споменатата вече Програма за дейността на ЦОИДУЕМ , общия размер на която е 352 325 лв.

Всъщност, най-притеснителното в цялата Стратегия, както и в Плана е фактическият завой в държавната политика от досегашната подкрепа на дейности за десегрегация (поне на книга) към подкрепа на дейности за утвърждаване на сегрегираното образование. Илюстрация на този подход е Цел 3 на Националния План за периода 2022-2023 г.:

„Повишаване на качеството на образование в детски градини и училища с концентрация на деца и ученици от уязвими групи, включително роми“

Мерките за реализацията на тази цел включват : „Осигуряване на подходяща подкрепа  на  образователни институции с концентрация на деца и ученици от уязвими групи спрямо установените потребности, вкл. за назначаване на образователен медиатор и социален работник“.

 Важно е да се отбележи, че средствата за уязвими групи, предвидени за реализацията на тази цел са над 34 млн. лв. Тези числа дяват яснота колко голяма е диспропорцията между ангажимента на държавата за финансиране на сегрегиранотито и на интегрираното образование. Става ясно, че подкрепата за интегрирано образование е всъщност само декларативна.

В заключение, след разглеждането на трите основни държавни документа, може да се направи извода, че извън декларативното ниво, образователната десегрегация все още не е приоритет на България. За това говорят ниските нива на институционална ангажираност, както и доста скромното финансово обезпечаване на дейностите за десегрегация. Не се вижда и стремеж да се привлекат доказалите своята ефективност при родителската мотивация ромски граждански структури. И трите стратегически документа, както и значителната финансова обезпеченост на мерките ясно илюстрират, че основната политическа воля на държавата е фокусирана върху обхвата и превенцията на отпадане на учениците. И за съжаление всичко това ориентирано към запазване и утвърждаване на системата на сегрегация в образованието, въпреки официалните декларации за десегрегация. Това са стратегически документи с десетгодишна перспектива и ако те не бъдат коригирани, се създават условия проблемът със сегрегацията в българското образование да се разшири и задълбочи. А това означава влошаване качеството на образование и перспективите за добра професионална и жизнена реализация на хиляди деца. Оставаме с надеждата, че тези слабости в стратегическите документи, при наличието на добра политическа воля, могат да бъдат коригирани.