6 май 2022 г.

Анализ на актуалните държавни документи и стратегии за интеграция на ромите за периода 2021-2030 г.

Савелина Данова, външен експерт

Сдружение „Организация Дром“

В този текст ще бъдат анализирани заложените мерки и цели за интеграция на ромите в съответните основополагащи държавни документи: Национална програма за развитие „България 2030“, Национална стратегия  на Република България за равенство, приобщаване и участие на ромите (2021-2030), както и Национален план за действие за периода 2022-2023 г. за изпълнение на Националната стратегия  на Република България за равенство, приобщаване и участие на ромите (2021-2030). Последните два документа са приети с Решение на Министерски съвет на РБ на 5 май 2022 г.

Национална програма за развитие „България 2030“

Националната програма за развитие БЪЛГАРИЯ 2030 е рамков стратегически документ от най-висок порядък в йерархията на националните програмни документи, детерминиращ визията и общите цели на политиките за развитие във всички сектори на държавното управление. В този документ ромската интеграция като цяло не е пряко засегната, но има предвидени мерки, които имат отношение към темата. Тези мерки са включени в два от приоритетите на програмата: Приоритет 1 „Образование и умения“ и Приоритет 11 „Социално включване“.

Тук е мястото да споменем, че през последното десетилетие българската държава, доколкото имаше някакъв фокус върху ромското образование, който може да се определи като позитивен, той беше главно върху обхвата на учениците в училище и превенцията от отпадане. Друг е въпросът, доколко имаше реални и, съответно, ефективни действия от правителството в тази насока. Що се отнася до поетите ангажименти за образователна десегрегация, то те определено си останаха само „на хартия“.

В този смисъл, логично, като водещо направление в бъдещата държавна политика в Стратегията безспорно се откроява обхватът в системата на образованието. Той е изведен като първа област на въздействие в рамките на Приоритет 1 „Образование и умения“. В тази посока са предвидени следните мерки :

„Ще бъдат предприети мерки за осигуряване на основни образователни услуги в предучилищното, училищното и висшето образование; за обхващане, включване и превенция на отпадането и за осигуряване на равен достъп до предучилищно, училищно и висше образование чрез преодоляване на демографски, социалноикономически и културни бариери.“

Предвидена е и област на въздействие „Подкрепа за пълноценно участие в образователния процес“, която, поне като идея, малко повече се доближава до темата за образователната интеграция.  В рамките на тази област на въздействие документът предвижда :

„Ще бъдат предприети мерки за осигуряване на интегрирани и достъпни услуги за образование и грижи в ранна детска възраст, както и за приобщаване на деца, ученици и студенти (включително от уязвими групи, със специални образователни потребности и със затруднения при усвояване на учебното съдържание) за пълноценно участие в образователния процес и за взаимодействие с родителите и превръщането им в активни партньори.“

Това, което прави впечатление в този документ е разминаването между от една страна декларираната необходимост от мерки за образователна интеграция, за взаимодействие с родителите и превръщането им в активни партньори (макар и ромите да не са посочени изрично),  и от друга страна факта, че основния акцент все пак пада върху обхващането на учениците и превенцията на отпадането.  Дадени са и ориентировъчни оценки за необходимия финансов ресурс за реализация на дейностите. Като източници на финансиране са посочени европейски фондове, държавен и общински бюджет, но само по принцип, като индикативни и без уточняване на конкретни ангажименти, срокове и отговорници.

В споменатият Приоритет 11 „Социално включване“ водещо място заема насърчаването на заетостта. В Област на въздействие „Предоставяне на услуги за заетост“ е предвидено:

„Мерките в тази област на въздействие ще бъдат насочени към предоставяне на: посреднически услуги за заетост (според индивидуалните потребности на търсещите работа лица), в т.ч. чрез изнесени работни места, мобилни бюра по труда, трудови борси и работа на терен от ромски медиатори, кейс-мениджъри, младежки медиатори и специалисти по активиране. ...“.

Друга Област на въздействие по този Приоритет е „Насърчаване на заетостта на уязвими групи на пазара на труда“. В това направление са предвидени следните мерки:

 „Мерките в тази област на въздействие ще бъдат насочени към: интегриране на уязвимите групи на пазара на труда чрез включване в заетост (в т.ч. субсидирана); осигуряване на възможности за трайна интеграция на пазара на труда на младежите, които не са включени нито в заетост, нито в образование и обучение, както и на продължително безработни лица и хората с увреждания; предоставяне на равни възможности за трудова реализация на търсещите работа лица.“

Макар и да изглежда като по-скоро пожелателна, заслужава да се отбележи и още една Област на въздействие по този Приоритет, озаглавена „Социално предприемачество и корпоративна социална отговорност“.

„ Политиките в тази област на въздействие целят: (1) чрез наемане и подготовка от социални предприятия на лица от уязвимите групи за приобщаване към пазара на труда и социално включване, излизане от състояние на продължителна безработица и прекратяване на зависимостта им от отпускани от държавата помощи. Ще бъде разширена и модернизирана подкрепата в сферата на социалното предприемачество чрез създаването на мрежа от фокус-точки с териториално покритие в шестте региона на страната, които ще прилагат индивидуализиран подход спрямо потребностите на всеки отделен субект на социалната и солидарна икономика. (2) Чрез механизми на добро взаимодействие и договаряне с бизнеса и социалните партньори, насърчаване на фирмите за развитие и прилагане на програми за корпоративна социална отговорност, включително и за взаимодействие и сътрудничество със субектите на социалната и солидарна икономика, както и организиране на производствен процес, позволяващ наемането на лица от уязвими групи, задържането им в заетост и удължаване на трудовия им живот“.

Разбира се, даваме си сметка, че с оглед на настоящата социално-икономическа и обществено-политическа ситуация в страната не е реалистично да се очаква, че тези мерки ще бъдат реализирани, но поне като индикация за посоката на мислене за бъдещи политики от страна на държавата е важно това да бъде отбелязано и поощрено.

За съжаление, очакванията че в Националната програма за развитие ще бъдат приоритетно включено решаване регулацията и благоустрояването ромските квартали не се сбъднаха. В рамките на същият Приоритет 11 „Социално включване“ са предвидени дейности само в посока осигуряване жилищни условия и подкрепа на бездомните:

„ Тази област на въздействие цели да осигури достъп до жилищно настаняване чрез: изграждане на социални/общински жилища, създаване на интегрирани междусекторни услуги за бездомните, включително просещите деца и възрастни; подобряване на материалната база и/или изграждане на нова такава.“

В заключение, може да се каже, че в Националната стратегия за развитие България въпреки общите положителни декларации и наличието на някои полезни мерки в споменатите два приоритета, все пак не включва визия и дейности за решаване на двата най-сериозни проблема стоящи пред ромите – образователната сегрегация и жилищния въпрос.

Национална стратегия на Република България за равенство, приобщаване и участие на ромите (2021-2030)  и Национален план за действие за периода 2022-2023 г. за изпълнение на Националната стратегия  на Република България за равенство, приобщаване и участие на ромите (2021-2030).

Тук ще бъдат разгледани комбинирано Националната Стратегия и Националния план за действие като се проследят съответно релевантните декларирани ангажименти в Стратегията и предвидените дейности за реализацията им в Плана.

Национална стратегия на Република България за равенство, приобщаване и участие на ромите (2021-2030) е рамков документ, който задава насоките за изпълнение на политиките за социално-икономическо приобщаване и участие на ромите.

В Стратегията са заложени три хоризонтални цели в областта на равенството, приобщаването и участието и четири секторни цели в областта на образованието, здравеопазването, жилищните условия и заетостта.

Здравеопазване

По отношение на секторната цел „Здравеопазване“ в Стратегията се посочва:

„Целите, свързани с този приоритет, са насочени към активна промоция на здравето и превенция на хроничните незаразни болести и социално значими болести, и активното подпомагане на уязвими групи да получат ефективен достъп до здравни грижи и здравно обслужване“.

Както и в сферата на образованието, и тук основната тежест на планираните дейности се предвижда да бъде поета от медиаторите, в случаят – от здравните медиатори :

„Достъпът до здравни услуги се гарантира чрез посредничеството на здравните медиатори, които са свързващо звено между уязвимите групи от населението и системата на здравеопазването.“

Равният достъп до качествено здравеопазване, през годините оформил се като основен проблем в здравеопазването на ромите, поне на декларативно ниво фигурира като оперативна цел в Стратегията:

„Равнопоставеност в достъпа до качествено обществено здравеопазване и подобряване на здравословното състояние на населението в обособените уязвими етнически общности, с концентрация на бедност.“

Макар и да липсва официална информация за етническия профил на здравнонеосигурените лица в страната, известно е, че по ред причини – безработица, ниски доходи, неплащане на здравни осигуровки от работодателя, работа в чужбина и др. – този проблем има сериозни измерения сред ромската общност.

За съжаление обаче, в Плана за действие към Стратегията, не се предвиждат съществени ангажименти от държавата именно по отношение решаване на споменатия фундаментален проблем с равния достъп до качествено здравеопазване.

Първата посочена приоритетна дейност в направление Здравеопазване на Плана се оказа в съвсем друга посока. Това са акушеро-гинекологичните прегледи :

„Осъществяване на акушеро-гинекологични прегледи с мобилни кабинети в населени места с компактно ромско население.“

Подобряването на достъпа до качествено здравеопазване, макар и да фигурира като една от целите в Плана, то предвидените дейности не са пряко релевантни към постигането на тази цел. Въпросните предвидени дейности са:

„Дейности по превенция и контрол на ХИВ, дейности по подобряване контрола на туберкулозата сред ромска общност чрез провеждане на скрининг за риска, провеждане на прегледи за социално значими заболявания с мобилни кабинети -флуорографи, ехографи и клинични лаборатории и др.“

В заключение в сектор „Здравеопазване“ на Стратегията и Плана за действие се наблюдават недостатъците, характерни и за другите сектори: Ниска степен на институционална ангажираност, скромно финансиране за дейности, прехвърляне на тежестта по реализацията върху здравните медиатори, и най-вече, липса на реални ангажименти по най-съществения проблем с гарантиране на достъпа до здравни услуги на здравно-неосигурените лица.

Жилищни условия

По отношение на изключително важната за ромите част на Стратегията „Жилищни условия“ се наблюдават същите слабости както и в предишните приоритетни области на документа . От една страна се посочват правилни обосновка и цели, но от друга страна, предложените мерки за реализация се отклоняват от заложените цели. Като обосновка по жилищния въпрос в Стратегията се посочва:

„Възможните решения по отношение на  жилищните условия на ромското население следва да бъдат интегрирани в по-широки национални дейности и законодателни инициативи. Те следва да бъдат насочени основно към регулиране и благоустрояване на ромските квартали, разширяване на възможностите за изграждане на собствени домове от семействата и в по-малка степен към програми за социално жилищно настаняване или подпомагане на семейства с междупоколенческа бедност, особено с малки деца и деца-ученици, болни членове на семейството, непълни семейства и други.“

Като оперативна цел на Стратегията са заложени подобряване на жилищните условия, включително и на прилежащата техническа инфраструктура и инфраструктура за публични услуги. Като общи цели са посочени:

„Установяване на работещ механизъм за оценка на жилищния фонд в зони с компактно ромско население;

Осигуряване на условия за придобиване на финансово достъпни жилища и условия за въвеждане на алтернативни модели на социални жилища за домакинства от зоните с концентрация на бедност;

Изграждане/реновиране на инфраструктура за предоставяне на  интегрирани здравно-социални и социални услуги в общността за уязвими групи;

Реконструкция на обекти на социалната инфраструктура за целите на образованието, културата и др.;

Търсене на инструментариум за подобряване на правните и икономически условия

за премахване на несъответстващите на Закона за устройството на територията (ЗУТ)/законодателството жилища и квартали. Приемане на Закон за изменение и допълнение на Закона за устройството на територията за въвеждане на принципа на съразмерност при издаване на заповед за премахване на незаконен строеж, представляващ единствено жилище за неговите обитатели;

Разширяване на законния достъп до качествена вода, електричество и канализация в

обособените квартали с концентрация на бедност.“

В Плана за действие към Стратегията, в частта „Жилищни условия“, обаче не фигурират предвидени мерки по регулиране и благоустрояване на ромските квартали, както и по останалите заложени приоритети в Стратегията. Като единствена реална и ресурсно осигурена дейност в Плана фигурира:

 „Успешно приключване на проектите за социални жилища по ОП“Регионално развитие“ 2014-2020, стойност на безвъзмездна финансова помощ 43 323 484,43 лв.“

Този проект стана печално известен в публичното пространство с погрешното приоритизиране, с неправилния подбор на таргет групи и неслучайно предизвика обществено недоволство. За реализация на другите, посочени по горе цели от Стратегията, или предложените мерки са с по-скоро пожелателен характер или изобщо не са предложени мерки за реализация.

Образователната част от Националната стратегия, както и от Плана за действие е коментирана в отделен анализ : „Какви са перспективите образователната десегрегация да стане държавна политика според заложените цели и мерки в държавните стратегии за периода 2021-2030 ?“

В заключение, общата оценка на трите стратегически държавни документа трудно може да се нарече  оптимистична по отношение на ромите. Може да се направи извода, че се наблюдава едно значително разминаване между официално декларираните цели от една страна и предвидените мерки и дейности за реализация от друга. А в някои случаи, като образованието например, дори мерките са коренно противоположни на целите. В сферата на образованието се декларират цели за десегрегация, но предвидените и ресурсно осигурени дейности са по същество за утвърждаване на сегрегацията. В сферата на здравеопазването една от заложените цели е равен достъп до качествено здравеопазване, но предложените мерки не са релевантни към постигането на тази цел. По отношение на жилищните условия като цел са предвидени регулиране и благоустрояване на ромските квартали, но в предложените дейности не е предвидено практически нищо в това направление.  Тук дори не коментираме нивата на финансова ангажираност, защото съществени са посоката и подходите. Оставаме с надеждата, че макар и много съществени, тези слабости в стратегическите документи все още е възможно, при наличие на добра политическа воля, да бъдат коригирани.